За чаровника и наивното момиче
Вървял по пътя един чаровник много хитър.
Галантен бил. Колекционер.
Не го смущавали жените -
на доста той сърцата бил отнел.
Събирал си ги във торбичка,
но вече нямал интерес -
все по-лесни му се стрували жените,
тъй умело ги ограбвал - със финес.
Видял тогаз чаровникът едно момиче -
красиво, нежно и добро.
Купувало закуска на кученце-мъниче,
личало му, че то обича всяко живо същество.
Момичето раздавало усмивки неуморно,
стотинки пуснало на уличния музикант,
изглеждало така доволно,
сърцето му чаровникът в тоз миг пожелал.
Тогава той след нея се провикнал:
Наивно момиче, поспри! Накъде?
Нима си мислиш, че можеш всички да обичаш
с туй мъничко сърце?
Не можеш, наивно момиче! Повярвай ми - не!
На бас, че още на ъгъла ще се препънеш в човек,
който и трохичка обич не ще ти даде!
Чуй ме, наивно момиче -
пожали туй мъничко сърце!
Недей отсега го обрича да се удави в дълбокото море!
Море от отчаяние, наивно момиче -
над него не ще видиш ясно небе.
Недей, наивно момиче!
Цял живот ще имаш нужда от сърце.
На мен подари го, наивно момиче,
а аз обещавам да го пазя добре.
Повярвай, аз зная как да го обичам...
... Е, поне докато срещна друго тъй наивно сърце!
23. 03. 2008 г.
© Наталия All rights reserved.
Невероятна си
