Просто един час… само един.
На фона на цялата вечност, на която ме обричаш,
oстани с мене за час… само един.
Остави ме само за час да си мисля, че ме обичаш.
Иска ми се да бъде истина,
иска ми се да се приближа към тебе.
Само за час, дори минута,
да се завъртя около тебе… както целият ми свят е завихрен.
Сърцето ми ти принадлежи...
Викам те, но не чуваш,
докосвам те, но не усещаш.
Какво ми остава да направя...?
Просто за час ме стопли, измръзвам от студ без тебе,
само час… преди да си кажем "довиждане",
толкова бързо ще мине, сякаш е провидение.
Остави ме да си въобразявам… само за час, преди да се сбогуваме.
Измина само минута, откакто те видях за последно,
а никога не съм се чувствал толкова празен,
сърцето ми е като в безлюдна пустиня,
като бездомен скитник, който проси милостиня.
© Сириус Блек Всички права запазени