За Човека...
Аз винаги посоките ще следвам -
запълвам пясъчника свой,
за украшение със чиста съвест,
държа юздите си на впряг
и дъх не мога даже да поема,
а как да спра лудешкия си бяг!?
Аз винаги пороците ще нося -
на Сътворението, в свойта пазва
и като всички други поругаван
от завист, с купчина страдания,
възражда се с човечна гордост
славен гений... и падение...
Аз винаги от граници ще бягам,
а пясъчника ще запълня със любов
и светли тюркоазени сияния,
ще скъсвам примките без гняв
и няма никога във кал да газя
живот - свободно се търкалящ свят.
запълвам пясъчника свой,
за украшение със чиста съвест,
държа юздите си на впряг
и дъх не мога даже да поема,
а как да спра лудешкия си бяг!?
Аз винаги пороците ще нося -
на Сътворението, в свойта пазва
и като всички други поругаван
от завист, с купчина страдания,
възражда се с човечна гордост
славен гений... и падение...
Аз винаги от граници ще бягам,
а пясъчника ще запълня със любов
и светли тюркоазени сияния,
ще скъсвам примките без гняв
и няма никога във кал да газя
живот - свободно се търкалящ свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
