... трябва
да ме задържиш -
не просто
с длан да ме
докоснеш.
Да ме сънуваш
и като не спиш,
да ме отпиваш,
да ме просиш.
Да искаш
толкова от мен,
че нищичко
да не остане.
Да се прераждаш
в мен-чрез мен,
дори да стана
твоя рана.
Дори изгубил ме
безследно,
във себе си
да ме намираш.
А аз чрез тебе
да прогледна,
че ти си жив,
за да ме имаш.
© Христина Мачикян Всички права запазени