... трябва
да ме задържиш -
не просто
с длан да ме
докоснеш.
Да ме сънуваш
и като не спиш,
да ме отпиваш,
да ме просиш.
Да искаш
толкова от мен,
че нищичко
да не остане.
Да се прераждаш
в мен-чрез мен,
дори да стана
твоя рана.
Дори изгубил ме
безследно,
във себе си
да ме намираш.
А аз чрез тебе
да прогледна,
че ти си жив,
за да ме имаш.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Но хубаво! Хареса ми. Поздрави!