... трябва
да ме задържиш -
не просто
с длан да ме
докоснеш.
Да ме сънуваш
и като не спиш,
да ме отпиваш,
да ме просиш.
Да искаш
толкова от мен,
че нищичко
да не остане.
Да се прераждаш
в мен-чрез мен,
дори да стана
твоя рана.
Дори изгубил ме
безследно,
във себе си
да ме намираш.
А аз чрез тебе
да прогледна,
че ти си жив,
за да ме имаш.
© Христина Мачикян All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Но хубаво! Хареса ми. Поздрави!