За да ми върне красотата
1.1K
0
0
За да ми върне красотата
Където е живяла любовта,
бездомна и самотна, тъжна,
останала е само тишина,
на времето е неподвластна.
И аз сънувам стъпките ѝ тук,
а те са толкова далечни
и нито светлина, и нито звук
докосват чувствата безкрайни.
Самотен, дълго споменът кръжи,
нощта се спуска закъсняла
и плачат звуци, гаснещи звезди
и вечерта е нереална.
И идва пак ефирна любовта,
за да прогони тъмнината,
и носи ми отново светлина,
за да ми върне красотата.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
