19.06.2007 г., 14:28

За демона говоря

798 1 2
   От малък демонът си беше авангарден,
   във хората внушаваше респект,
   със своя чар, начетеност и арогантност,
   които винаги го увенчаваха с успех

  и поискаха да станат като него, 
  та той във всичко беше най,
  започнаха да го копират в всяко нещо
  по стил, по поведение безкрай.

  А  демонът се смееше с коварство, 
  на простодушните, повърхностни тълпи,
  които гледаха го все едно, че е светило,
  колоритна личност в техните съдби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...