19 jun 2007, 14:28

За демона говоря

  Poesía
803 1 2
   От малък демонът си беше авангарден,
   във хората внушаваше респект,
   със своя чар, начетеност и арогантност,
   които винаги го увенчаваха с успех

  и поискаха да станат като него, 
  та той във всичко беше най,
  започнаха да го копират в всяко нещо
  по стил, по поведение безкрай.

  А  демонът се смееше с коварство, 
  на простодушните, повърхностни тълпи,
  които гледаха го все едно, че е светило,
  колоритна личност в техните съдби.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...