Jun 19, 2007, 2:28 PM

За демона говоря

  Poetry
799 1 2
   От малък демонът си беше авангарден,
   във хората внушаваше респект,
   със своя чар, начетеност и арогантност,
   които винаги го увенчаваха с успех

  и поискаха да станат като него, 
  та той във всичко беше най,
  започнаха да го копират в всяко нещо
  по стил, по поведение безкрай.

  А  демонът се смееше с коварство, 
  на простодушните, повърхностни тълпи,
  които гледаха го все едно, че е светило,
  колоритна личност в техните съдби.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...