Jun 19, 2007, 2:28 PM

За демона говоря

  Poetry
804 1 2
   От малък демонът си беше авангарден,
   във хората внушаваше респект,
   със своя чар, начетеност и арогантност,
   които винаги го увенчаваха с успех

  и поискаха да станат като него, 
  та той във всичко беше най,
  започнаха да го копират в всяко нещо
  по стил, по поведение безкрай.

  А  демонът се смееше с коварство, 
  на простодушните, повърхностни тълпи,
  които гледаха го все едно, че е светило,
  колоритна личност в техните съдби.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...