1.09.2007 г., 13:53

За други грешки няма време

1K 0 26

Докосваш ме, но още се страхуваш.
Желаеш лудо в теб да потече
магия кървава по мъжките ти вени
от стоплящите думички: "Обичам те".


И нека завали порой навън
и да засвири вятър край стъклата -
подтиснали сърдечния си звън,
да се събудят с трясък сетивата.


Аз знам, че искаш да докосваш
не само с поглед моите черти.
Но в теб е мъката и още пречи
пред мен докрай да се разкриеш ти.


Налага се да бъдем търпеливи,
за да изпием чашите съдбовни.
На болките, на миналите ни вини
не трябва да сме тъй подвластни.


За други грешки просто няма време.
Приканвам те - ела,  до мен седни -
да пропътуваме оставащите мигове
ръце в ръце, сърце в сърце, очи в очи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, явно, бил е плах, страхувал се е. То си е било и за страх - ами ако ти нещо се отметнеш?
    Написала си го, а показала ли си му го? Дано и да му си го показала, и представям си как се е вдъхновил!
  • Цун* и гуш* за всички вас!
  • Спокойно и уютно ми е при теб, романтично момиче. Пишеш и казваш неща , все едно съм аз.След този стих те чувствам още по близко до сърцето си.Гуш и цун с обич.
  • Браво, petinka! Много силен стих, мила! Дано не се губи време в други грешки, а да има повече време за любов! Обичай силно и бъди обичана! Поздрав!
  • Няма време!!! Граби от живота, докрай!
    Целувки

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...