Кiara (Киара)
182 300
18.07.2013 г., 22:29 ч.

За думите... 

  Поезия » Друга
640 0 4

Думите...

Една от три ще ме улучи.

И после пак ще бъда същата.

Мишена -

в истинския смисъл

на Пропусната.

За другите -

говорим наизуст.

За себе си - допускаме.

 

 

Зависима...

Била съм по начесто в онзи Юг.

На собствената си наивност.

Във себе си не нося

смут.

От чиста алчност

на презрение.

Прекрача ли и този ден,

следите ми ще търсят

липса за насищане.

 

За думите.

За тях се пише много.

С тях мълчим.

Претърсваме за дом

транскрипции.

Преписва им чувства.

С тях крещим.

И пак със тях прощаваме си

прошките.

 

 

С една от три

ще разпозная

в себе си -

Мишената ...

И няма да пропусна.

Като заричане.

И тишина

скалъпена

от послеписи.

 

 

Думите...

Една от тях ще ме налучка.

И после пак ще бъда същата.

Грешка -

във истинския смисъл

на Допусната.

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много дълбок смисъл! Ще го подложа на специален анализ - за себе си!Благодаря за предизвикателството! Поздрави!
  • Четох с интерес-странно е,умно е;замислих се над фразите...,съгласих се с теб!
    Поздрав!
  • "Като заричане.
    И тишина
    скалъпена
    от послеписи."

    Много, много ми хареса!
    Уникална си!
  • Майчице, пропусната мишена от допусната грешка! Не е зле, никак даже!
Предложения
: ??:??