За думите...
Думите...
Една от три ще ме улучи.
И после пак ще бъда същата.
Мишена -
в истинския смисъл
на Пропусната.
За другите -
говорим наизуст.
За себе си - допускаме.
Зависима...
Била съм по начесто в онзи Юг.
На собствената си наивност.
Във себе си не нося
смут.
От чиста алчност
на презрение.
Прекрача ли и този ден,
следите ми ще търсят
липса за насищане.
За думите.
За тях се пише много.
С тях мълчим.
Претърсваме за дом
транскрипции.
Преписва им чувства.
С тях крещим.
И пак със тях прощаваме си
прошките.
С една от три
ще разпозная
в себе си -
Мишената ...
И няма да пропусна.
Като заричане.
И тишина
скалъпена
от послеписи.
Думите...
Една от тях ще ме налучка.
И после пак ще бъда същата.
Грешка -
във истинския смисъл
на Допусната.
© Киара All rights reserved.
