Savar (Савар)
39 92
14.03.2013 г., 14:56 ч.

За думите и още нещо 

  Поезия
686 0 4

За думите и още нещо

 

По повод, че сме още живи,

защо не споделим по чаша,

език развързали ще можем

да спорим за съдбата наша.

 

Но с теб е страшно да се спори,

че остър меч е твойто слово,

ще се прицелиш в сърцето

с думи, тежки от олово.

 

Защо латерна да навивам,

та тази песничка е стара,

в нея мъж видял девойка,

обикнал нея до забрава.

 

Довява вятър семе нежно

и то намира почва здрава,

в земята корени прокарва,

стъбло нагоре извисява.

 

Не чака време и сезони,

в нас се ражда любовта,

спасение от нея няма,

сърце си имаш и душа.

 

Тогава облаци дъждовни

притискаха и моя плът,

вихрушки гонеха се бясни

и нямаше ни брод, ни път.

 

Но нищо, и без път се тръгва,

искра в очите да блести,

нали сме тръгнали двамина,

какво ни води, що гори?

 

За тебе, знай, ще се погрижа,

та ти си моята изгора,

с тялото си ще те топля 

и мека длан ще ти подложа.

 

Ще преминем леса тъмен,

погледа си ти вдигни,

когато бил си цял премръзнал,

как галят слънчеви лъчи...

 

Тя, съдбата е за всички

и за роб, и господар,

къса нещо се в сърцето

и увяхва ценен дар.


Да се видим с теб на чаша,

слово имаме - стрели,

който няма грях, да стреля,

от думи страшни

                                  как боли!

 

© Савар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??