За думите и още нещо
За думите и още нещо
По повод, че сме още живи,
защо не споделим по чаша,
език развързали ще можем
да спорим за съдбата наша.
Но с теб е страшно да се спори,
че остър меч е твойто слово,
ще се прицелиш в сърцето
с думи, тежки от олово.
Защо латерна да навивам,
та тази песничка е стара,
в нея мъж видял девойка,
обикнал нея до забрава.
Довява вятър семе нежно
и то намира почва здрава,
в земята корени прокарва,
стъбло нагоре извисява.
Не чака време и сезони,
в нас се ражда любовта,
спасение от нея няма,
сърце си имаш и душа.
Тогава облаци дъждовни
притискаха и моя плът,
вихрушки гонеха се бясни
и нямаше ни брод, ни път.
Но нищо, и без път се тръгва,
искра в очите да блести,
нали сме тръгнали двамина,
какво ни води, що гори?
За тебе, знай, ще се погрижа,
та ти си моята изгора,
с тялото си ще те топля
и мека длан ще ти подложа.
Ще преминем леса тъмен,
погледа си ти вдигни,
когато бил си цял премръзнал,
как галят слънчеви лъчи...
Тя, съдбата е за всички
и за роб, и господар,
къса нещо се в сърцето
и увяхва ценен дар.
Да се видим с теб на чаша,
слово имаме - стрели,
който няма грях, да стреля,
от думи страшни
как боли!
© Савар All rights reserved.
