За дядо ми и рибите
Дядо ми беше рибар.
И понякога спеше в каруцата.
И тежаха му в гърлото буци,
както на всеки, понесъл товар.
А брадата му, бяла от време,
ме бодеше по детските длани
и сълзите му, все неразбрани,
тихо капеха в мен до солено.
Дядо беше и зодия „Риби”.
Все влечеше го всичко течащо.
И наливаше в чашите вино,
и ракия... И сънен се стряскаше,
позадрямал вечерно на масата.
А в очите му плуваха риби
и из мътното синьо припляскваха
със опашки. И бързо се скриваха.
Дядо имаше въдици в скрина.
И в гаража. И долу на двора.
С шепа червеи в синя кутия
към реката по съмнало ходеше
с колелото или със каруцата.
И припяваше тихо на гумите.
И си мислеше топло за внуците -
по челата им как ги целува.
... ... ...
Дядо тръгнал за риба тогава,
изкушен от априлското слънце.
А на дигата кобилата спряла
и очите й станали мънички -
от уплаха, че дядо е паднал
и лежи на пръстта неподвижен.
И кобилата чакала... чакала...
да се вдигне. (И тя го обичаше.)
Ала той не помръдвал. И рибите
от очите му вече ги нямало -
те отплували заедно. В Искъра.
... Там е риба душата на дядо ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
