i2na (Инна)
145 1101
21.11.2008 г., 12:52 ч.

За дядо ми и рибите 

  Поезия
2039 1 22

Дядо ми беше рибар.

И понякога спеше в каруцата.

И тежаха му в гърлото буци,

както на всеки, понесъл товар.

А брадата му, бяла от време,

ме бодеше по детските длани

и сълзите му, все неразбрани,

тихо капеха в мен до солено.

Дядо беше и зодия „Риби”.

Все влечеше го всичко течащо.

И наливаше в чашите вино,

и ракия... И сънен се стряскаше,

позадрямал вечерно на масата.

А в очите му плуваха риби

и из мътното синьо припляскваха

със опашки. И бързо се скриваха.

Дядо имаше въдици в скрина.

И в гаража. И долу на двора.

С шепа червеи в синя кутия

към реката по съмнало ходеше

с колелото или със каруцата.

И припяваше тихо на гумите.

И си мислеше топло за внуците -

по челата им как ги целува.

...                      ...                   ...

Дядо тръгнал за риба тогава,

изкушен от априлското слънце.

А на дигата кобилата спряла

и очите й станали мънички -

от уплаха, че дядо е паднал

и лежи на пръстта неподвижен.

И кобилата чакала... чакала...

да се вдигне. (И тя го обичаше.)

Ала той не помръдвал. И рибите

от очите му вече ги нямало -

те отплували заедно. В Искъра.

... Там е риба душата на дядо ми.

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??