14.12.2017 г., 0:30  

За дъщеря ми

685 0 1

"да се владея мога"

 

Не ме пъди!

           Ще си тръгна

                                  сам!

Сам

      дойдох,

                  сам

                      и ще си

                                  ида!

Исках

         любовта

                     си да

                            отдам,

а вас

       за малко

                    да ви

                            видя!

И за мойто

                русичко

                           дете,

което

        безгрижно

                      в коша

                               спи,

волно

       е разперило

                        ръце -

за

      н

           е

                г

                   о,

за

      н

           е

                г

                     о

                       ме боли!

Че

     то ми

              злобата

                            възпира,

надигаща се

                     диво

                             във

                                    гърди,

а яростта

                що в

                        мен

                               извира,

кат

      снежинка

                      малка

                                ще стопи!

Затова

            м

                 о

                        л

                             и

                                        на

                                                 колене

пред тези

                 п

                    а

                         л

                    к         а

                         о          в

                                с          и

                                     и

                                           ц

                                                 и,

че длъжник съм

                         не на

                                   богове,

а роб

          на

              детските

                             ръчици....

              *             *

                     *

И в злия

                свят

                      прогнил -

   и

         м

                а

                      м      тях...!

А кал

           и смрад,

                        и мръсотия...!

Ч

      о

           в

                е

                     к

                          съм,

                                 но що

                                          ли аз

                                                 не бях...!

Затуй

          крещя,

                     затуй

                             ще

                                   В

                                       И

                                            Я...!

28.11.1979г.

Сливен                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...