20.06.2013 г., 15:40

За една баба от село "Забравиново"

1.1K 0 2

Колко спомени пазят тези напукани длани,

колко сълзи са избърсали?!

Колко радости са понесли и колко измами,

колко ли пъти тебе са търсили?!

 

Колко ли пъти в молитва се сключваха

тези напукани длани?!

И как след това вратата заключваха,

от никого тъй нежелани.

 

А може би просто бяха забравени,

след толкова грижи потребни, желани?!

От всички деца и внуци оставени,

ах, тези самотно скръстени длани...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Естрея Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...