Колко спомени пазят тези напукани длани,
колко сълзи са избърсали?!
Колко радости са понесли и колко измами,
колко ли пъти тебе са търсили?!
Колко ли пъти в молитва се сключваха
тези напукани длани?!
И как след това вратата заключваха,
от никого тъй нежелани.
А може би просто бяха забравени,
след толкова грижи потребни, желани?!
От всички деца и внуци оставени,
ах, тези самотно скръстени длани...
© Естрея Ангел All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
