Колко спомени пазят тези напукани длани,
колко сълзи са избърсали?!
Колко радости са понесли и колко измами,
колко ли пъти тебе са търсили?!
Колко ли пъти в молитва се сключваха
тези напукани длани?!
И как след това вратата заключваха,
от никого тъй нежелани.
А може би просто бяха забравени,
след толкова грижи потребни, желани?!
От всички деца и внуци оставени,
ах, тези самотно скръстени длани...
© Естрея Ангел All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
