Колко спомени пазят тези напукани длани,
колко сълзи са избърсали?!
Колко радости са понесли и колко измами,
колко ли пъти тебе са търсили?!
Колко ли пъти в молитва се сключваха
тези напукани длани?!
И как след това вратата заключваха,
от никого тъй нежелани.
А може би просто бяха забравени,
след толкова грижи потребни, желани?!
От всички деца и внуци оставени,
ах, тези самотно скръстени длани...