Далеч си, тази мисъл в мен боли,
далеч си, а нощта навън излъчва топлина,
сред звездите търся твоите очи
и мечтая да съм с теб сега.
Липсваш ми,
не мога порива сърдечен аз да спра,
не мога чувствата дълбоко във душата си да скрия
и макар да искам в булото на вечерта,
не мога самотата да прикрия.
Обичам те,
за тебе пазя само любовта си
и вярата си в тебе няма никога да променя,
защото знам, че даже и далече,
мислено си с мен сега.
Далеч си, липсваш ми, обичам те!
© Венцислав Димов Всички права запазени