За една прищявка!
Жената е създание чудесно,
с нея все ще бъде интересно!
От нищо нещо прави,
независимо на кой се нрави!
Може със една ръка
да прави сто и две неща,
ала тя е най- добра
в това да стимулира и мъжа!
С "мило", сълзичка или пък целувка,
е някой път и с гръм и плам,
тя може да без преструвка,
в рицар да го преобърне, знам!
Но мотивацията на мъжа,
чудя се защо ли,
все около жената се върти!
Нали?!
Че без нея хей така
ще си мине и деня!
На дивана, за риба или на стрелба...
или друга някоя игра!
Но жената ей сега
ще му покаже две неща!
Защо си струва да я има
и,че трябва да е единствена любима!
И когато разбере,
започва "Олеле!"
Прищявките и нямат край,
свършват спокойствие и рай!
Пианото ту тук, ту там,
диванът, и той - на колела!
Стените да се боядисат,
пролетта, после - есента!...
И прищявките са хиляди, уви!
Защо Адаме!? Скучно ли ти бе във рая?!
И ето Господ чу и нареди,
Ева тъй се появи!
"Кажи дете сега, по ли е добре?"
приказва Онзи глас и от смях припада!
Но Ева също е награда!...
Всеки знае, че без нея, мъжете просто нямат тема!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Иванов Всички права запазени
