враната (Маргарита Василева)
156 5525
2.09.2009 г., 21:13 ч.

За една врата...с резе 

  Поезия
1395 0 33

Облачна грамада съм от многодумие.

Забраних си валенето.

Че най-тежките капки,

от сърцето ми стъпките ти ще измият.

И се притворих на вятъра,

дано ме разсее...

Поканих в очите си

две зелени светкавици.

(така и не можах да ги скрия...)

Натежал е светът ми.

И се люшка опасно.

Как да ти дам от думите?

И да ги чуеш, ще ти стане ли ясно...

щом си подрумник?

(не мой ти е пътя...)

За нощите само

малко от светлината зелена си взе.

В душата ти - къща за мен построена.

А вратата и - тежка, дъбова...

със резе...

 

 

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!...
  • Прочетох те,вместо мезе за ракията,ха-ха!
  • Много наситено, много плътно, обсебващо чувство - тежко, дълбоко...
  • преобразувател на ръжда за резета(универсален)
    Упътване: нанеси с кърпа на прощение от препарата щедро- изчакайте нетърпеливо и дръпнете. При попадане в очите, спокойно си поплачете- от щастие. Не търсете доктор.
  • Просто...много обичам стиховете ти,нали знаеш...
    !
  • Бездумна ме оставяш всеки път...
    Прегръдкща!
  • и е Поезия...и е всичко...
    прекрасна си, в душата си ми, мила Маргарита.
  • Марго!******
  • Маргооооо!!! Няма как да не съм тук при теб ! Натежала поезия - истинска...Удоволствие е да те усещам !
  • ....не можах да скрия сълзите си ....приседна ми стиха ти ....много !!!! ....усетих болката ти .....
  • Хубав стих! Поздрав!
  • Обичам да те чета, много!
  • Хубаво!
  • Вранке.....
    чудесна си!
  • Липсваха ми точно тези стихове!Поздрав приятелко!
  • Много!!!
    Марги*!
  • Силно!!!
  • Силно, въздействащо, неповторимо. Поздрави и от мен.
  • "А вратата и - тежка, дъбова...
    със резе..."
    Може би не е спуснато...Опитай
  • Хубавият стих е като любовта-започнеш ли да обясняваш как и защо губи очарование.Той просто е хубав."Забраних си обяснението,че най-тежките обяснения красотата му ще измият."
  • Никакво валене, забранява се
  • Палецът ми е на 12ч.!
    Поздравления!!!
  • Никакво валене, само светкавици и...резето ще щракне, само ще се отвори!
    Оичам те бе...Марго!!!
  • "Мои сны продавала цветочница Маргарита.
    Сновиденья цветные она выдавала.
    Ладно бы олеандры, любезные сердцу,
    их ещё маттиолой порой называют.
    Декорацией служат к ландшафту
    эти сны мои. Там им и место!
    Для любимой совсем не годятся.
    Мои сны продавала цветочница Маргарита.
    Я их больше не вижу,
    а ты мне снишься теперь."

    "Остави вратата на праклиса открехната..."

    Ех, Марги...
  • Понякога си тежък смарагд, понякога - мек черен опал, но все визуална и душевна красота, Марги!
  • В душата ти - къща за мен построена.

    А вратата и - тежка, дъбова...

    със резе...

    отварят я само зелените мълнии
    вързани на люлка
    с пълнолунни лъчи
    и с вълшебни слова...



  • Колкото прекрасен, толкова и тъжен стих.
  • Не пътя, а отражението му...
    А всъщност пътеката води до вратата на всяка къща...
    Обичам когато пишеш като пъзел...
  • Всеки носи една къща в Душата си... и резето само пада пред чакан гост...!А зелената светлина озарява в безлунна нощ - в резеда...!
    Светкавична си, Марги!
  • Щом в сърцето следи дъждовете
    не отмиха.Ни вятър помете
    тежки стъпки дълбоко в сърцето.

    В тая къща за теб построена
    с тежка порта,отвътре подпрена,
    ще избухне любов спотаена
    като мълния ярко-зелена!
  • поздрав за стиха..
  • Много оргинално!!!
    Поздрави!!!
  • Натежава стихът ти, Марго!
    Натежава!
Предложения
: ??:??