За една врата...с резе
Облачна грамада съм от многодумие.
Забраних си валенето.
Че най-тежките капки,
от сърцето ми стъпките ти ще измият.
И се притворих на вятъра,
дано ме разсее...
Поканих в очите си
две зелени светкавици.
(така и не можах да ги скрия...)
Натежал е светът ми.
И се люшка опасно.
Как да ти дам от думите?
И да ги чуеш, ще ти стане ли ясно...
щом си подрумник?
(не мой ти е пътя...)
За нощите само
малко от светлината зелена си взе.
В душата ти - къща за мен построена.
А вратата и - тежка, дъбова...
със резе...
© Маргарита Василева All rights reserved.
