ScarletSun (Мария)
125 49
30.09.2009 г., 19:59 ч.

За едно куче, две детски очи и един тъжен глас. 

  Поезия
601 0 3

на едно момченце от дома за сираци

Днес ги видях - играеха в парка,
и вдигнах едно на ръце.
Във мене се вкопчиха две юмручета малки
на едно самотно дете.

***

Разхождах куче. Те дойдоха да го погалят.
От първо мъничко ги беше страх,
но после почнаха с него да играят.
Пленена бях от чистия им смях.

Едно момченце дойде при мен
и прегърна с ръчички крака ми.
В очите му детски аз бях хваната в плен
и сълзите сдържах зад дъха си.

***

Трябваше да се връщам в час,
и пуснах детето да слезе.
"Чао," извика един тъжен глас.
А сякаш казваше "Спомняй си за мене."

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хей... идентична случка отпреди 3 дена.. А се чувствах ужасно преди да ги срещна тези 2 дечица, главоболие и ядове и лошо насторение... Малките деца са просто неизчерпаеми акумулатори на най-чистата позитивна енергия. Има много какво да научим от тях. Прекрасен стих! Поздрави и усмивки! =)
  • окей ^^
  • Спомняй си за мене!
Предложения
: ??:??