За едно куче, две детски очи и един тъжен глас.
на едно момченце от дома за сираци
Днес ги видях - играеха в парка,
и вдигнах едно на ръце.
Във мене се вкопчиха две юмручета малки
на едно самотно дете.
***
Разхождах куче. Те дойдоха да го погалят.
От първо мъничко ги беше страх,
но после почнаха с него да играят.
Пленена бях от чистия им смях.
Едно момченце дойде при мен
и прегърна с ръчички крака ми.
В очите му детски аз бях хваната в плен
и сълзите сдържах зад дъха си.
***
Трябваше да се връщам в час,
и пуснах детето да слезе.
"Чао," извика един тъжен глас.
А сякаш казваше "Спомняй си за мене."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
