За едно куче, две детски очи и един тъжен глас.
на едно момченце от дома за сираци
Днес ги видях - играеха в парка,
и вдигнах едно на ръце.
Във мене се вкопчиха две юмручета малки
на едно самотно дете.
***
Разхождах куче. Те дойдоха да го погалят.
От първо мъничко ги беше страх,
но после почнаха с него да играят.
Пленена бях от чистия им смях.
Едно момченце дойде при мен
и прегърна с ръчички крака ми.
В очите му детски аз бях хваната в плен
и сълзите сдържах зад дъха си.
***
Трябваше да се връщам в час,
и пуснах детето да слезе.
"Чао," извика един тъжен глас.
А сякаш казваше "Спомняй си за мене."
© Мария All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хей... идентична случка отпреди 3 дена.. А се чувствах ужасно преди да ги срещна тези 2 дечица, главоболие и ядове и лошо насторение... Малките деца са просто неизчерпаеми акумулатори на най-чистата позитивна енергия. Има много какво да научим от тях. Прекрасен стих! Поздрави и усмивки! =)
-
окей ^^
-
Спомняй си за мене!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
