За фар са нужни камък, хора и светлина
Виж сега...
Аз не съм двайсетгодишен хлапак,
който се кефи в лъскава лимузина.
До днес - вече над петдесет - нямам спестен и петак.
Пред мен - само дългове - и криза след криза.
Не зная. Позабравих вече какво е курорт,
не съм запомнил как се излиза в чужбина...
До ден днешен - най-големият ми рекорд -
са няколко незабелязани стихчета -
събрани в мънички книжки.
Не знам как е при другите, но на мен -
не ми липсват - луксът, нито парите...
Уюта, създаден от моите две ръце -
честно казано - до днес предпочитам...
Богат съм с душата си, изпъстрена със мечти -
като двор - с кацнало ято от маргарити...
Та ето - представих се с дума-две -
колко съм земен и без всякакви перспективи...
Освен това имам някакъв неизлечим главобол,
който напоследък съвсем ме съсипва...
Не знам защо?! Не съм сторил никому зло...
Довежда ме до безсилие и навява ми грижи...
Еееее... стига съм плямпал...
Ако искаш, ела!
Да отидем до фара.
Там - нали знаеш - не е чужбина?...
Няма лакеи, съкровища, театри, кина...
Камънак има само...
А, да... и птици...
Дай да целуна ръката ти!
Ако искаш - целуни ме и ти...
Но да знаеш - по устните предпочитам...
Е, това е...
Непродаваема стока съм... изтъкана с мечти.
Но фарът,
фарът е истински!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
