6.08.2014 г., 0:15 ч.

За фар са нужни камък, хора и светлина 

  Поезия » Любовна
881 1 23

Виж сега...

Аз не съм двайсетгодишен хлапак,

който се кефи в лъскава лимузина.

До днес - вече над петдесет - нямам спестен и петак.

Пред мен - само дългове - и криза след криза.

Не зная. Позабравих вече какво е курорт,

не съм запомнил как се излиза в чужбина...

До ден днешен - най-големият ми рекорд -

са няколко незабелязани стихчета -

събрани в мънички книжки.

Не знам как е при другите, но на мен -

не ми липсват - луксът, нито парите...

Уюта, създаден от моите две ръце - 

честно казано - до днес предпочитам...

Богат съм с душата си, изпъстрена със мечти - 

като двор - с кацнало ято от маргарити...

Та ето - представих се с дума-две -

колко съм земен и без всякакви перспективи...

Освен това имам някакъв неизлечим главобол,

който напоследък съвсем ме съсипва...

Не знам защо?! Не съм сторил никому зло...

Довежда ме до безсилие и навява ми грижи...

 

 

Еееее... стига съм плямпал...

Ако искаш, ела!

Да отидем до фара.

Там - нали знаеш - не е чужбина?...

Няма лакеи, съкровища, театри, кина...

Камънак има само...

А, да... и птици...

Дай да целуна ръката ти!

Ако искаш - целуни ме и ти...

Но да знаеш - по устните предпочитам...

Е, това е...

Непродаваема стока съм... изтъкана с мечти.

Но фарът,

фарът е истински!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
    Фарът е истински!
  • "Непродаваема стока съм... изтъкана с мечти."
    --------------------------------------------------------
    Уникален стих! Много ми хареса!
    БРАВО!
  • Това е голям комплимент, художнице-Септември, благодаря ти!
  • Благодаря ви за топлите думи, които не спестявате, за приятелското споделяне!
    Лина, благодаря ти и за красивата музика!
  • https://www.youtube.com/watch?v=i7MLT4MmAK8
    Сърдечни поздрави!
  • красиво, романтично... топло стихотворение...
    великолепно написано... поздравления..
  • Истинска поезия. Великолепно
  • Стабилен кореняк с ласки и тревоги.Замечтан в бъдещето на любовта,фарът последен губещ се в хоризонта!
  • Людмил ме е изпреварил, казал е това, което и аз бих казала...
    Така е, като чета... и се кефя... и пак чета... и се мотам, а не пиша веднага коментар
    Фарът...
    Моите почитания!
  • Една топла усмивка кацна в ъгълчето на устините ми след прочита и... това ми стига
  • Стойностна изповед...
  • Много, много хубаво!
  • Светло, истинско, хубаво!
  • На опашката да аплодирам!
  • Ходите, ходите вие варненци, но винаги се връщате...
    Прекрасно си го написал, Краси!
  • "Камънак има само...
    А, да...и птици..."

    Да, Краси, добре е сред тази духовна нищета и пустош, извираща от всякакви форми на демонстриран лукс, блясък и благополучие, човек да приседне до едни камъни, птици...и до своя фар!

    "За да се върнем при своя фар отново..." - както пееше Емил Димитров.
    С поздрав и от мен!
  • Богатството е твоето АЗ със главни букви.В тази картина от думи в признанието което сподели за миг видях аз себеси че чак безмъвнен занемях!Но и ние както фара също сме истински и осветяваме пътя на поезията!Поздрави за стиха!!!
  • просто един от изчезващата порода на романтиците... хубаво стихотворение!
  • Мога много да коментирам тази ти изповед,тъй като съм от същото "изгубено", или по–точно "погубено" поколение! Разбира се, че лимузините не значат нищо, а главоболието е все по–често...Страхотно си го написал!Пожелавам ти някой да полее маргаритките в твоя двор!Те, също като фара са съвсем истински!
  • Богат си, Краси - ти или лирическия, може би и двамата Хареса ми тази мъжка изповед! Кой разбрал, разбрал, който не, само губи...
  • "Богат съм с душата си, изпъстрена с мечти"
    Това казва всичко за Лирическия и ми харесва.
    Привет, Краси!
  • Стихотворение с интонационност релевантна на Вапцаровата, но разбира се напълно самостоятелно и отлично изпълнено. Поздравление, Красимире! Цялото ми хареса - перфектна изповед, но финалът си е трепач отвсякъде.

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • Каква изповед само! Печелиш възхищението ми, Краси!
    Знаеш ли, че лирическият ти повтаря, почти едно към едно мой "лирически" който все още не е показвал лицето си, тук, в Откровения. Дори главоболията им съвпадат. Това стихотворение всъщност представлява теста, по който аз подбирам приятелите си. Бих желал лирическият ти да е мой приятел.
    Във Фара е същината, Краси. Останалото е суета. Лъскава, вкусна за по-голямата част от околните, но плитка и нетрайна.
    Благодаря за този душевен мехлем!
    Между другото, Седалгин-нео върши добра работа, но лирическият ти, най-вероятно знае това...
Предложения
: ??:??