За хляба

12.12.2014 г., 21:14 ч. 2014-12-12T21:36:53+02:00

Поезия

377 0 2

Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се като ръждива слама.
Променя до зелено своя цвят,
че истински продукти в него няма.

Напомпан като нашите "борци"
с различни химикали и добавки.
Не ражда вече залъкът мечти.
Трохите не събират вече мравките.

И кучето от дажбата скимти,
че лепне като дъвка по небцето.
Пеща на баба, като гроб мълчи.
Цена е хлябът всъщност, общо взето.

А мислим уж за своите деца,
незнаещи уви, вкусът на хляба.
Убит е споменът от алчността
и болести са общата награда.

Щом ние даже хляба не ценим,
(а някога Иисус му коленичи),
ще трябва пред проблеми да мълчим
и да започнем хляба да обичаме.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Katriona (Кети Рашева)

2014-12-13T17:24:42+02:00

Стихът ти е страхотен! Помня как баба ни караше да събираме в шепичка трохите и да ги изяждаме - тя беше преживяла две войни и познаваше глада... и все ми повтаряше: "Почитай хляба!"
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2014-12-13T07:17:11+02:00

Хареса ми! Няма го вкуса на хляба-предишния.Има само печалба!