valiordanov (Валентин Йорданов)
1797 1467
12 дек. 2014 г., 21:14  

За хляба 

  Поэзия
391 0 2

Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се като ръждива слама.
Променя до зелено своя цвят,
че истински продукти в него няма.


Напомпан като нашите "борци"
с различни химикали и добавки.
Не ражда вече залъкът мечти.
Трохите не събират вече мравките.


И кучето от дажбата скимти,
че лепне като дъвка по небцето.
Пеща на баба, като гроб мълчи.
Цена е хлябът всъщност, общо взето.


А мислим уж за своите деца,
незнаещи уви, вкусът на хляба.
Убит е споменът от алчността
и болести са общата награда.


Щом ние даже хляба не ценим,
(а някога Иисус му коленичи),
ще трябва пред проблеми да мълчим
и да започнем хляба да обичаме.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стихът ти е страхотен! Помня как баба ни караше да събираме в шепичка трохите и да ги изяждаме - тя беше преживяла две войни и познаваше глада... и все ми повтаряше: "Почитай хляба!"
  • Хареса ми! Няма го вкуса на хляба-предишния.Има само печалба!
Предложения
: ??:??