Да напишем за хората и техния път…
За това, как крачат те по чуждия път,
вървейки в стъпки немерени, без да броят,
както миговете в живота си не творят…
Да напишем за хората и за туй,
как витринни били всред платната…
Рисувани от художници нечути
и оставили мигове-вечности в огледала…
Заслужават ли хората да бъдат възпети,
преди да прекрачат прага отвъд?
Заслужават ли те да четем скрижали,
как измирали преди да опознаят света?
Прегради ломели, сломени в спомени,
попътни, но без път, крачели те
към своя ковчег с венец от низвергнати мечти…
Мечтаели хората за живот, лишен от трудното,
и чакали хората и нощем и ден
лесно да дойде и да им се представи бъдното!
О, бъдно хорско, поспри!
Ако ще да си толкова лесно, потулило глас
в отчаяние прашно от грешки предишни…
Не давай тям да опитат от твоето щастие!
Защото от лесното щастие няма искри,
а те ще прокудят и плодовете ти…
Да напишем за хората и техния път…
Как вървели безгласни и търсели слово,
за да оправдаят себе си за пореден път…
За да замълчат за своите грешки,
без да погледнат във себе си и там да се удивят,
че целият свят и всичкото бъдно е само в шепа сърце!
© Криста Всички права запазени