За хората
Когато отивам със моето куче,
да вкуся от кучешката дълга разходка
аз крача по моя път, то по своя.
Градът се побира в кучешка лапа.
Когато със моето куче сме сити.
очите ни гледат пръчки и друми.
Очите са слепи,когато ни ритат.
Със моето куче си ровим в мечтите.
Моето куче драска със лапа
по вратата на моите пороци и лае!
Аз крия в пазвата ключа.
Кучето лае...Кучето лае
Със моето куче вием във мрака.
Луната е пълна,дебела,засмяна,
Планетата страда!
Светът се разпада......
Целувам аз просто ,моето куче.
и гледаме ей така хоризонта.
Разказвам му притча за добрината...
то ми подава приятелска лапа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Орлин Будинов Всички права запазени
