14.02.2020 г., 10:47

За хората

683 0 1

Когато отивам със моето куче,

да вкуся от кучешката дълга разходка

аз крача по моя път, то по своя.

Градът се побира в кучешка лапа.

                                                                                                   

 

Когато със моето куче сме сити.

очите ни гледат пръчки и друми.

Очите са слепи,когато ни ритат.

Със моето куче си ровим в мечтите.

 

Моето куче драска със лапа

по вратата на моите пороци и лае!

Аз крия в пазвата ключа.

Кучето лае...Кучето лае

 

Със моето куче вием във мрака.

Луната е пълна,дебела,засмяна,

Планетата страда!

Светът се разпада......

 

Целувам аз просто ,моето куче.

и гледаме ей така хоризонта.

Разказвам му притча за добрината...

то ми подава приятелска лапа. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Орлин Будинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...