14.02.2020 г., 10:47 ч.

За хората 

  Поезия » Друга
367 0 1

Когато отивам със моето куче,

да вкуся от кучешката дълга разходка

аз крача по моя път, то по своя.

Градът се побира в кучешка лапа.

                                                                                                   

 

Когато със моето куче сме сити.

очите ни гледат пръчки и друми.

Очите са слепи,когато ни ритат.

Със моето куче си ровим в мечтите.

 

Моето куче драска със лапа

по вратата на моите пороци и лае!

Аз крия в пазвата ключа.

Кучето лае...Кучето лае

 

Със моето куче вием във мрака.

Луната е пълна,дебела,засмяна,

Планетата страда!

Светът се разпада......

 

Целувам аз просто ,моето куче.

и гледаме ей така хоризонта.

Разказвам му притча за добрината...

то ми подава приятелска лапа. 

 

© Орлин Будинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??