Когато отивам със моето куче,

да вкуся от кучешката дълга разходка

аз крача по моя път, то по своя.

Градът се побира в кучешка лапа.

Когато със моето куче сме сити.

очите ни гледат пръчки и друми.

Очите са слепи,когато ни ритат.

Със моето куче си ровим в мечтите.

Моето куче драска със лапа

по вратата на моите пороци и лае!

Аз крия в пазвата ключа.

Кучето лае...Кучето лае

Със моето куче вием във мрака.

Луната е пълна,дебела,засмяна,

Планетата страда!

Светът се разпада......

Целувам аз просто ,моето куче.

и гледаме ей така хоризонта.

Разказвам му притча за добрината...

то ми подава приятелска лапа.