За хората
Когато отивам със моето куче,
да вкуся от кучешката дълга разходка
аз крача по моя път, то по своя.
Градът се побира в кучешка лапа.
Когато със моето куче сме сити.
очите ни гледат пръчки и друми.
Очите са слепи,когато ни ритат.
Със моето куче си ровим в мечтите.
Моето куче драска със лапа
по вратата на моите пороци и лае!
Аз крия в пазвата ключа.
Кучето лае...Кучето лае
Със моето куче вием във мрака.
Луната е пълна,дебела,засмяна,
Планетата страда!
Светът се разпада......
Целувам аз просто ,моето куче.
и гледаме ей така хоризонта.
Разказвам му притча за добрината...
то ми подава приятелска лапа.
© Орлин Будинов All rights reserved.
