За хората и времето
Когато през октомври всеки мрънка,
че още няма пухкав сняг отвънка,
когато през ноември студ върлува,
а граждани предколедно ликуват,
когато през декември под елхата
очакват си тринайстата заплата,
тогава всички гръмогласно, спято
реват, че не обичат вечно лято.
Ала когато празниците минат
и покоси ги грип или настинат,
когато Сечковци вилнеят по земята
и Марта пак кожуха си размята,
потънали във сняг и задлъжнели
от сметките за топлене дебели,
тогава всички гръмогласно, спято
кълнат се, че обичат само лято.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвеке Шарено Всички права запазени
