За хората и времето
Когато през октомври всеки мрънка,
че още няма пухкав сняг отвънка,
когато през ноември студ върлува,
а граждани предколедно ликуват,
когато през декември под елхата
очакват си тринайстата заплата,
тогава всички гръмогласно, спято
реват, че не обичат вечно лято.
Ала когато празниците минат
и покоси ги грип или настинат,
когато Сечковци вилнеят по земята
и Марта пак кожуха си размята,
потънали във сняг и задлъжнели
от сметките за топлене дебели,
тогава всички гръмогласно, спято
кълнат се, че обичат само лято.
© Цвеке Шарено All rights reserved.
