За живот - благодарност

Мисля си за всички хубави моменти, всяка тръпка и копнеж.
Спомням си отново и отново, връщам лентата назад.
За всичко, което ни се случи - всяка караница или дума добра...
бих се върнала, за да преживея пак.
За да ни видя така, както сме сега. Днес...
Моля се на таз земя - при мен, с мен в сърцето да останеш, ти.
Спомена искам за теб да запазя и благодарността...
да ми помагаш, да споделям болка и тъга - с някого, някъде,
щастието в своите битие и съдба.
След всички измамници и лъжци, моят подарък беше ти.
След всички думи от куршуми, само твоите лъжи отключиха
и разкриха, туй, що бе пазено, премълчавано и с дни, и години - 
моите шепот и сълзи зад заключени врати.
Ти и само ти с лека ръка, пое, и промени моя мироглед...
смених посоката на пътя, за да изкова моята съдба.
Ти...само ти - показа ми как да вярвам, промених се за добро.
Бързо завъртя се моето съдбовно колело.
Благодаря ти!
Усмивката си пазя...сълзи и да проронят моите очи, то знай,
сърцето ми се радва, и безкрайно ти благодари.
Вярвам в теб. 
Моята опора е в спомена "преди"...където и да си, знай,
очите твои търся, намирам, напред по пътя с надежда гледам.
И, ето ги, в тях пак прозира красота!
В сърцето ми живееш и в този дом, нека, с мен във времето - 
спомен и бъднина от "преди" да остарееш!
Заедно с мен, в мен - живей... побелей и остарей.
Подарявам ти една усмивка, че и една сълза за живота си, и съдбата - 
достойна жена да бъда в чуждите очи, достойна пред себе си.
Чиста в душата.
Усмивка, сълза в резерв, подарявам ти за добротата.
Ти! Само ти... мен, чрез себе си съживи.
Всеки ден с обич, да съм обичана, ме дари.
Всеки ден в слънчеви лъчи виждам твоите следи.
В свят различен - обичана, понякога отричана, но с любов наричана.
Благодарност пазя ти - ти остани, мой спомен от "преди",
остани, за да те помня още.
Ти ме промени.
С твоя помощ изковах своята съдба...ти и само ти, сбъдна всяка моя мечта. 
Сърцето боли, но и с тази рана всеки ден, тупти, и всякога ще ти благодари.

Оригинал - 02.01.2014г.
Редакция - 20.02.2023г.