За едното нищо ли дойдох чах дотук?
Във вечността ли съм спряла?
Но ще остана, на Живота напук!
Ще остана, макар отмаляла!
Да живееш какво означава -
да се бориш, да се скиташ без път...
Или да потънеш в дълбока забрава,
търсейки някъде приказен кът.
Да политне душата свободна,
да потънеш във приказен сън
и да чуеш песен съдбовна -
на сърцето си чудния звън...
Да намериш искрица добро,
за мечтите си да копнееш...
Ето, аз разбрах за какво
заслужава си да живееш!
май, 2006 (когато бях ученичка в седми клас)
© Христина Маджарова Всички права запазени