6.04.2008 г., 19:27

"За какво съм жива, за какво ми е живот?"

967 0 7
Човекът трябва да свиква с всичко,
ако Бог ми даде сили и аз ще успея
да приема, че между нас няма нищо
и поне пред хората да се владея.

Когато те видя с други да те подмина,
да си затворя очите и да кажа: "Вече ми мина",
да излъжа хората, тебе и Бог дори,
че вече за любовта ни не ме боли.

Да лъжа всички е толкова лесно - като детска игра.
Защо да излъжа себе си и сърцето не е така?
Страх ме е фалшивата си маска аз да не сваля
и  всички да разберат, че още в теб съм влюбена.

Понякога се будя нощем с писък луд -
имам чувството, че твоята сянка е тук,
иска да  ми припомни какво си ти за мен -
не е нужно, аз си го припомням всеки божи ден.

И днес пред мен застава този въпрос:
"За какво съм жива, за какво ми е живот?"
Човек, който без любов живее
е като славей, който не може да пее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....