Покълва чувство
объркано; непонятно
и ново е... и старо.
Но не като преди.
Познато и далечно,
близко и непознато;
името Любов носиш ти.

За кой ли път в живота
на моята врата стоиш.
За кой ли път отново
ще отворя, за да влезеш
триумфираща в сърцето...

Аз знам, че нищо не обещаваш,
просто идваш да ме посетиш.
Отворя ли ти - не отговаряш,
ако за сетен път ме заболи.

И все пак ще рискувам,
бъди при мен добре дошла.
Каквото и да става, ще изживея
отново и наново Любовта...