1.08.2008 г., 23:10

За кой ли път?...

956 0 2
За кой ли път, любов,
аз крия сълзите си...
За кой ли път, любов,
аз прикривам болката си!
Сърцето ми на две сякаш се
пречупва,
а теб те няма.
Душата ми от камък искам
да извая,
нищо да не чувства!
Искам те само за мен,
дъх вълшебен...
Мечта, изгряла в душата ми,
да погалиш косите ми,
да целуна очите ти...
Иде ми, любов,
да се изправя пред света
и името ти да крещя!
Ала знам, любов...
Върви при нея...
Аз отдавна зная -
никога не ще съм само твоя!
Кажи, любов, докога така ще продължава?
Искам те при мен
всяка нощ и всеки ден.
Само и единствено за мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослава Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много нежно красиво е Тази любов е целият ни свят
  • ;( Направо ми се доплака от стиха ти!Много е вълнуващ,особено ако той пресъздава част от живота ти , като при мен.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...