1.08.2008 г., 23:10

За кой ли път?...

949 0 2
За кой ли път, любов,
аз крия сълзите си...
За кой ли път, любов,
аз прикривам болката си!
Сърцето ми на две сякаш се
пречупва,
а теб те няма.
Душата ми от камък искам
да извая,
нищо да не чувства!
Искам те само за мен,
дъх вълшебен...
Мечта, изгряла в душата ми,
да погалиш косите ми,
да целуна очите ти...
Иде ми, любов,
да се изправя пред света
и името ти да крещя!
Ала знам, любов...
Върви при нея...
Аз отдавна зная -
никога не ще съм само твоя!
Кажи, любов, докога така ще продължава?
Искам те при мен
всяка нощ и всеки ден.
Само и единствено за мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослава Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много нежно красиво е Тази любов е целият ни свят
  • ;( Направо ми се доплака от стиха ти!Много е вълнуващ,особено ако той пресъздава част от живота ти , като при мен.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...