Aug 1, 2008, 11:10 PM

За кой ли път?...

  Poetry
951 0 2
За кой ли път, любов,
аз крия сълзите си...
За кой ли път, любов,
аз прикривам болката си!
Сърцето ми на две сякаш се
пречупва,
а теб те няма.
Душата ми от камък искам
да извая,
нищо да не чувства!
Искам те само за мен,
дъх вълшебен...
Мечта, изгряла в душата ми,
да погалиш косите ми,
да целуна очите ти...
Иде ми, любов,
да се изправя пред света
и името ти да крещя!
Ала знам, любов...
Върви при нея...
Аз отдавна зная -
никога не ще съм само твоя!
Кажи, любов, докога така ще продължава?
Искам те при мен
всяка нощ и всеки ден.
Само и единствено за мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослава Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • много нежно красиво е Тази любов е целият ни свят
  • ;( Направо ми се доплака от стиха ти!Много е вълнуващ,особено ако той пресъздава част от живота ти , като при мен.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...