За кой ли път?...
аз крия сълзите си...
За кой ли път, любов,
аз прикривам болката си!
Сърцето ми на две сякаш се
пречупва,
а теб те няма.
Душата ми от камък искам
да извая,
нищо да не чувства!
Искам те само за мен,
дъх вълшебен...
Мечта, изгряла в душата ми,
да погалиш косите ми,
да целуна очите ти...
Иде ми, любов,
да се изправя пред света
и името ти да крещя!
Ала знам, любов...
Върви при нея...
Аз отдавна зная -
никога не ще съм само твоя!
Кажи, любов, докога така ще продължава?
Искам те при мен
всяка нощ и всеки ден.
Само и единствено за мен!
© Светослава Йорданова All rights reserved.
Тази любов е целият ни свят