1 авг. 2008 г., 23:10

За кой ли път?... 

  Поэзия
700 0 2
За кой ли път, любов,
аз крия сълзите си...
За кой ли път, любов,
аз прикривам болката си!
Сърцето ми на две сякаш се
пречупва,
а теб те няма.
Душата ми от камък искам
да извая,
нищо да не чувства!
Искам те само за мен,
дъх вълшебен...
Мечта, изгряла в душата ми,
да погалиш косите ми,
да целуна очите ти...
Иде ми, любов,
да се изправя пред света
и името ти да крещя!
Ала знам, любов...
Върви при нея...
Аз отдавна зная -
никога не ще съм само твоя!
Кажи, любов, докога така ще продължава?
Искам те при мен
всяка нощ и всеки ден.
Само и единствено за мен!

© Светослава Йорданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • много нежно красиво е Тази любов е целият ни свят
  • ;( Направо ми се доплака от стиха ти!Много е вълнуващ,особено ако той пресъздава част от живота ти , като при мен.
Предложения
: ??:??