За кОнкурса "Въздишката на Любов Френска" Поетеса Веса, сама се почеса...
Поетеса, кака Веса,
сложи късата пола,
после тури си червило
и към него полетя!
Спиридон поет отвеян,
обещал и бе игри,
знаеше, че е завеян,
но нагон не се търпи.
Стигна схлупената къща,
и на прага занемя,
Спиридон отпред повръща,
що за секс ще е това.
Тръгна Веса да помага
и завлече го в кревата,
Спиридон с пърцуца блага,
беше си сгреял душата.
Почна Веса да се моли,
"Спиридончо" да се ококори,
почна страстно да го гали,
да го пали, да го хвали.
То молби не щеш ли бяха,
обещания заваляха,
а и пот изби я яко,
щото беше пила мляко.
Спиридон не ще да чува,
ни се вдига, ни палува,
спретна и една поема,
рецитала бе в легена.
Кака Веса поетеса,
тръгна морна към дома,
вместо секс и белезници,
пийна си една вода.
С рев прибра се кака Веса,
и сама си се почеса,
после гушна се с юргана,
леле, ква ужасна драма.
Малиии, ква съм разкавачка,
май, голяма съм простачка,
що ми трябваше сега,
да напиша таз тъпня.
Тоз конкурс ме изкуши,
и описах тез беди,
моля, да ме извините,
глупостта ми да простите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
