23.10.2012 г., 10:51

За "Край"

827 0 1

Целунах те за "Край" и си отивам,
изплаквам и последните сълзи,
а после със усмивка ги изтривам,
за тебе вече спира да боли.

 

Ще помня допирите и усмивките,
ще помня, че май те обичах дори
и ти винаги ще останеш сред близките,
за коите ще вляза в бездънни гори,

 

за които всеки страх ще преборя,
за които даже живота ще дам,
но никога няма да те повторя,
как париш до Края ще знам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Момчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...