За лека нощ
Щом умора легне върху плещите
и клепачите отегчени се затварят,
жадува тялото ми за усамотение
и за хоризонтално положение.
Тежи денят, тежат и часовете,
тежи като верига, влачеща
след себе си безкрайните решения.
Зарязвам скуката и болката,
зарязвам и смеха звънлив.
Нощта е моето избавление,
сънят е само възкресение.
И редят се часове забрава,
разплита се веригата, разпадат часовете.
Руши се мъката, покълва свежест,
и в очите пак изгрява пламък.
Да посрещна пак деня с усмивка,
може би.
Може би с надежда някаква,
може с трепет - може би.
Зная, още ден на таз земя живея,
още часове ще се нанижат.
Зная, може болка да прониже,
но след болката изгрява радостта
и чувствам, че живея.
и клепачите отегчени се затварят,
жадува тялото ми за усамотение
и за хоризонтално положение.
Тежи денят, тежат и часовете,
тежи като верига, влачеща
след себе си безкрайните решения.
Зарязвам скуката и болката,
зарязвам и смеха звънлив.
Нощта е моето избавление,
сънят е само възкресение.
И редят се часове забрава,
разплита се веригата, разпадат часовете.
Руши се мъката, покълва свежест,
и в очите пак изгрява пламък.
Да посрещна пак деня с усмивка,
може би.
Може би с надежда някаква,
може с трепет - може би.
Зная, още ден на таз земя живея,
още часове ще се нанижат.
Зная, може болка да прониже,
но след болката изгрява радостта
и чувствам, че живея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Краси Иванов Всички права запазени
