Щом умора легне върху плещите и клепачите отегчени се затварят, жадува тялото ми за усамотение и за хоризонтално положение. Тежи денят, тежат и часовете, тежи като верига, влачеща след себе си безкрайните решения. Зарязвам скуката и болката, зарязвам и смеха звънлив. Нощта е моето избавление, сънят е само възкресение. И редят се часове забрава, разплита се веригата, разпадат часовете. Руши се мъката, покълва свежест, и в очите пак изгрява пламък. Да посрещна пак деня с усмивка, може би. Може би с надежда някаква, може с трепет - може би. Зная, още ден на таз земя живея, още часове ще се нанижат. Зная, може болка да прониже, но след болката изгрява радостта и чувствам, че живея.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!