С Любов ти казвам: "Лека нощ!"
С Любов очите ти целувам.
В сърцето ти заспивам със Любов,
във звезден сън ще те сънувам.
. . .
Щом: "Лека нощ!" от теб не чувам,
с тъга си лягам, мили.
Очите не заспиват и будуват.
Ранена птица съм. Безкрила.
И тъжен ще е моят сън.
Сърцето - жадно ще те търси.
Душата ми ще скита вън,
студени ще немеят мойте пръсти.
. . .
Когато чуя: "Лека нощ!" от тебе,
тогава знам - в сърцето ти заспивам.
Тогава знам, че съм потребна
и в нощите със тебе аз се сливам.
Душите ни пътуват във безкрая,
прегърнати и слети във едно.
Танцуват във градините на Рая,
помазани с божествено мирò.
. . .
Не ме оставяй тъжна да заспивам.
Кажи ми, мили: "Лека нощ!"
Божествено със тебе да се сливам,
сред нежните лъчи на звезден кош.
val
© Валентина Иванова Всички права запазени