За лято си мечтая
В онези кратки и безделни дни,
когато слънцето се любеше с дъгата,
след мокрите им сънища следобедни,
откраднахме си само наше лято.
Tогава младо вино от любовен цвят
оставихме си в топлата прегръдка
и отлежа избистрено до капчица роса,
коeто устните отпиваха по глътка.
***
Сега е друго. Делнично. Далечно.
Следсънен спомен - доловим едва.
И някак си просторът ми е тесен.
За лято си мечтая. А идва есента!
20.09.2009
Jullie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
