За любов ли пак да моля,
за трошици от това,
за което давам всичко,
за което аз горя.
И любов ли пак да прося,
своите чувства да хабя,
все на сляпо аз да търся,
изморих се от това...
Изморих се да мечтая
и защо ми е това,
все докрай да се раздавам,
а накрая пак – сама..
За любов ли пак да страдам,
смисъл има ли в това,
за любов ли пак да моля,
за любов ли да умра...
© Периян Байрамова Всички права запазени