За любовта
все ме гледат от снимките стари.
Теменужена вечер. Тишината мълчи.
Като спомен цигарата пари.
Много пъти обичах. И защо да е грях?
Всяка обич по нещо ми даде.
С пълни шепи раздавах, младостта разпилях,
без да търся любов за награда.
Който дава без корист е много богат.
Който чака да вземе е беден.
Даже глътка любов е за целия свят
като някакъв извор целебен.
Стари снимки ме гледат с красиви очи.
Като спомен нощта си отива.
Разцъфтява денят. Светлина и лъчи.
И любов - сладък знак, че съм жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
