13.03.2007 г., 19:42 ч.

За любовта 

  Поезия
817 1 13
Невъзможни любови с невъзможни очи
все ме гледат от снимките стари.
Теменужена вечер. Тишината мълчи.
Като спомен цигарата пари.
Много пъти обичах. И защо да е грях?
Всяка обич по нещо ми даде.
С пълни шепи раздавах, младостта разпилях,
без да търся любов за награда.
Който дава без корист е много богат.
Който чака да вземе е беден.
Даже глътка любов е за целия свят
като някакъв извор целебен.
Стари снимки ме гледат с красиви очи.
Като спомен нощта си отива.
Разцъфтява денят. Светлина и лъчи.
И любов - сладък знак, че съм жива.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??