Невъзможни любови с невъзможни очи все ме гледат от снимките стари. Теменужена вечер. Тишината мълчи. Като спомен цигарата пари. Много пъти обичах. И защо да е грях? Всяка обич по нещо ми даде. С пълни шепи раздавах, младостта разпилях, без да търся любов за награда. Който дава без корист е много богат. Който чака да вземе е беден. Даже глътка любов е за целия свят като някакъв извор целебен. Стари снимки ме гледат с красиви очи. Като спомен нощта си отива. Разцъфтява денят. Светлина и лъчи. И любов - сладък знак, че съм жива.
"Много пъти обичах. И защо да е грях?
Всяка обич по нещо ми даде.
С пълни шепи раздавах, младостта разпилях,
без да търся любов за награда.
Който дава без корист е много богат.
Който чака да вземе е беден."
Тази част от стиха ти ме впечатли най-много!!!
И стиха ти като цяло е чудесен!!! Поздрави, Нели!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.