Mar 13, 2007, 7:42 PM

За любовта

  Poetry
1K 1 13
Невъзможни любови с невъзможни очи
все ме гледат от снимките стари.
Теменужена вечер. Тишината мълчи.
Като спомен цигарата пари.
Много пъти обичах. И защо да е грях?
Всяка обич по нещо ми даде.
С пълни шепи раздавах, младостта разпилях,
без да търся любов за награда.
Който дава без корист е много богат.
Който чака да вземе е беден.
Даже глътка любов е за целия свят
като някакъв извор целебен.
Стари снимки ме гледат с красиви очи.
Като спомен нощта си отива.
Разцъфтява денят. Светлина и лъчи.
И любов - сладък знак, че съм жива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...