13 mar 2007, 19:42

За любовта

  Poesía
1K 1 13
Невъзможни любови с невъзможни очи
все ме гледат от снимките стари.
Теменужена вечер. Тишината мълчи.
Като спомен цигарата пари.
Много пъти обичах. И защо да е грях?
Всяка обич по нещо ми даде.
С пълни шепи раздавах, младостта разпилях,
без да търся любов за награда.
Който дава без корист е много богат.
Който чака да вземе е беден.
Даже глътка любов е за целия свят
като някакъв извор целебен.
Стари снимки ме гледат с красиви очи.
Като спомен нощта си отива.
Разцъфтява денят. Светлина и лъчи.
И любов - сладък знак, че съм жива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...