За любовта
Любимо мое, хубаво момиче,
защо замислено стоиш?
Нима не чувстваш любовта ми ?
Не кара ли те тя да полетиш?
Защо си тъжна и защо в очите,
сълзи предателски блестят ?
Или не вярваш вече във мечтите,
не е ли този твоят път?
А срещу тебе клоунът стои
и иска той да те развесели
със виц, със смешка, може две,
да стопли твоето сърце.
И ти се мило усмихни,
ръката бавно протегни,
цветенце дай, награда малка,
че този шут за теб твори.
За теб на всичко е готов,
дори да иде и на край света,
че той не може без любов,
че той не може без мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
